Кога за последно си тръгна от работа с повече сили, отколкото имаше сутринта? Ако трябва да се замислиш, не си единствен. Обикновено измерваме работния ден във време и задачи: колко часа са минали, колко отметки сме сложили в списъка. Рядко си задаваме другия въпрос: какво ми даде този ден и какво ми взе.
Двама души могат да прекарат един и същ работен ден на едно и също място и да се приберат вкъщи в съвсем различно състояние. Единият има сили да сготви, да се разходи, да се обади на приятел. Другият сяда на дивана и не става до вечерта. Разликата рядко е в часовете. Много по-често тя се крие в това какво се е случило с енергията им през деня.
Часът не е мерна единица за продуктивност

Времето е еднакво за всички и не се връща. С енергията е различно. Тя се изразходва, но може и да се възстановява, при това не само извън работа. Куин, Шпрайцер и Лам (Quinn, Spreitzer и Lam, 2012) разглеждат човешката енергия като ресурс в организациите и разграничават две нейни страни. Първата е физическата енергия, която зависи от съня, храната и движението. Втората е онова, което наричат енергийна активация: усещането, че си буден, жив и готов да действаш.
Райън и Фредерик (Ryan и Frederick, 1997) описват подобно състояние като субективна жизненост. Това е енергия, която идва отвътре, а не от напрежение или от поредното кафе. Тази жизненост се променя през деня и е свързана с това какво правим и как го преживяваме.
Оттук следва и основната идея на тази статия. Щом енергията може да се възстановява и по време на работа, нейното управление не се изчерпва само с почивките. То засяга и самата работа.
Един и същ час може да те зареди или да те изцеди. Всичко зависи от това какво се случва в него.
Какво всъщност зарежда хората на работа
Фриц, Лам и Шпрайцер (Fritz, Lam и Spreitzer, 2011) питат служители, които работят предимно с информация, какво правят през деня, за да поддържат енергията си. Резултатът изненадва мнозина. Най-често използваните подходи, като преминаване към друга задача или ровене в интернет, не са свързани с повече енергия. Най-силна връзка с прилива на сили имат стратегиите, вплетени в самата работа: да научиш нещо ново, да си припомниш защо работата ти има значение, да поддържаш добри отношения с колегите.
Това не означава, че почивките са излишни. Означава само, че ако търсим енергия единствено в паузите между задачите, пропускаме един по-голям източник: самите задачи.
Първа техника: енергийна карта на деня. В края на работния ден отдели няколко минути и запиши основните неща, които си правил. До всяко сложи плюс, ако те е заредило, минус, ако те е изтощило, и нула, ако не е променило нищо. Не оценявай колко важна е била задачата, а как си се чувствал след нея. Повтори това няколко дни подред. Често доста бързо започва да се вижда модел: определени видове работа, определени хора, определени часове от деня.
💡 ОПИТАЙ ОЩЕ УТРЕ
Избери една обикновена задача и вплети в нея нещо от стратегиите, свързани с повече енергия. Научи нещо, което досега не си знаел, или си напомни за кого в крайна сметка е тази работа. Вечерта отбележи дали задачата ти се е сторила различна.
Хората, които ни зареждат
Енергията не е само лична работа. Крос, Бейкър и Паркър (Cross, Baker и Parker, 2003) изследват мрежите от отношения в седем големи групи в различни организации и показват кой зарежда околните с енергия и кой ги изцежда. Хората, които зареждат, не са непременно най-забавните или най-харизматичните. Те присъстват напълно в разговора, слушат и ценят идеите на другите. Според авторите идеите им по-често получават внимание и се превръщат в реални действия.
По-късни проучвания допълват картината. Паркър и колеги (Parker и колеги, 2017) откриват, че стратегиите, насочени към другите, като помощта за колега, са свързани с по-голяма удовлетвореност от работата. При високо натоварване служителите, които помагат на останалите, са по-малко емоционално изтощени.
Втора техника: двете посоки на енергията. Помисли за хората, с които работиш всяка седмица. След разговор с кого излизаш с повече сили? Потърси поне един такъв разговор тази седмица. Направи го нарочно, а не случайно. После обърни въпроса: в кой разговор днес ти можеш да си човекът, който дава енергия? Понякога е напълно достатъчно просто да изслушаш някого, без да поглеждаш телефона си.
Това е и вторият от трите лоста на job crafting, за които писахме в статията „Защо преоформянето на работата е по-умно от нейната смяна“: съзнателното оформяне на отношенията в работата.

РЕСУРС ПО ТЕМАТА
„Златната зона“: Job Crafting
Ако енергийната ти карта покаже, че голяма част от деня те изтощава, „Златната зона“ ще ти помогне да видиш кои задачи те зареждат, кои те изцеждат и върху кои имаш реален контрол. После ще можеш да направиш малки промени, без да сменяш работата си.
Почивката, която наистина отморява

Почивките имат значение, но не всяка пауза възстановява. Траугакос и колеги (Trougakos и колеги, 2014) питат служители какво правят в обедната си почивка, а колегите им отбелязват колко уморени изглеждат в края на деня. Оказва се, че значение има не само какво правиш, а и дали си го избрал сам. Работата и социалните занимания по време на обяд са свързани с повече умора, когато човек ги прави по задължение. Когато ги е избрал сам, те са свързани с по-малко умора. Най-малко умора има след отпускащите занимания, избрани свободно.
Обядът с колеги, на който по навик отново обсъждате работа, може да те отмори по-малко, отколкото изглежда.
Трета техника: избраната пауза. Преди всяка почивка се запитай от какво имаш нужда точно сега. Ако си прекарал сутринта в разговори, може би ти трябва тишина. Ако си седял пред екрана, имаш нужда от движение. Ако си работил сам, може би ти се иска кратък разговор с колега, когото харесваш. Почивката по навик е лесна. Почивката по избор има повече шанс наистина да те отпусне.
Когато не става дума за управление на енергията
Всичко дотук помага, когато умората е просто резултат от натоварен ден. Има обаче и друга умора, която не минава след уикенд или отпуска. Тя идва с цинизъм и усещане, че каквото и да направиш, няма значение. Тогава енергийните стратегии не стигат, а понякога дори се превръщат в поредното задължение в списъка. Ако се разпознаваш в това описание, по-добро начало е статията „Кой е застрашен от бърнаут“ и откровен разговор с човек, на когото имаш доверие.
Управлението на енергията не е начин да изстискаш още повече от себе си. То е начин да не пилееш напразно това, което имаш.
Какво можеш да направиш тази седмица
✅ Начертай енергийната си карта. Няколко вечери подред отбелязвай с плюс, минус и нула основните задачи от деня.
✅ Вплети една зареждаща стратегия в обикновена задача. Научи нещо ново, потърси обратна връзка или си напомни за кого е тази работа.
✅ Потърси нарочно човек, който те зарежда. Не чакай случайна среща в коридора. Предложи кафе или кратък разговор.
✅ Избери почивката си. Поне веднъж на ден преди паузата се запитай от какво имаш нужда, вместо да правиш това, което правиш обикновено.
✅ Пази най-свежия си час. Ако картата ти покаже кога имаш най-много сили, сложи там най-важната си задача. Как да го защитиш от прекъсвания, ще намериш в статията за дълбока работа.
Седем малки промени вместо голям план
Ако искаш да превърнеш наблюденията в действие, без да започваш с теория, опитай една седмица с по едно малко действие на ден. Първият ден е посветен точно на това, за което стана дума тук: да забележиш кое те зарежда.

БЕЗПЛАТНО
7 дни, 7 малки промени
Безплатно седемдневно предизвикателство: по едно малко действие на ден за около десет минути, заедно с таблица, в която вечер оценяваш енергията си. Накрая сам избираш коя промяна да задържиш в ежедневието си.
Източници
Cross, R., Baker, W., & Parker, A. (2003). What creates energy in organizations? MIT Sloan Management Review, 44(4), 51–56.
Fritz, C., Lam, C. F., & Spreitzer, G. M. (2011). It’s the little things that matter: An examination of knowledge workers’ energy management. Academy of Management Perspectives, 25(3), 28–39. doi.org/10.5465/amp.2011.63886528
Parker, S. L., Zacher, H., de Bloom, J., Verton, T. M., & Lentink, C. R. (2017). Daily use of energy management strategies and occupational well-being: The moderating role of job demands. Frontiers in Psychology, 8, 1477. doi.org/10.3389/fpsyg.2017.01477
Quinn, R. W., Spreitzer, G. M., & Lam, C. F. (2012). Building a sustainable model of human energy in organizations: Exploring the critical role of resources. Academy of Management Annals, 6(1), 337–396.
Ryan, R. M., & Frederick, C. (1997). On energy, personality, and health: Subjective vitality as a dynamic reflection of well-being. Journal of Personality, 65(3), 529–565.
Trougakos, J. P., Hideg, I., Cheng, B. H., & Beal, D. J. (2014). Lunch breaks unpacked: The role of autonomy as a moderator of recovery during lunch. Academy of Management Journal, 57(2), 405–421. doi.org/10.5465/amj.2011.1072